Feb 16, 2010, 4:36 PM

Последно връщане

  Poetry » Other
762 0 0

За последен път идвам в моето родно място

тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,

за последно се връщам в мойта къща –

тук, при майсторите на вината.

 

За последен път аз идвам и си мисля

за изминалите години, пълни с младост,

когато като дете аз тичах из ливадите,

омагьосан с любов и детска радост.

 

За последен път оставам за малко в къщата си

там, където с приятелите често бях

и в ливадата под старата крива круша отидох

и като малко изморено агне заспах.

 

За последен път аз искам да видя теб,

ти, моя високолетяща птицо без крила,

защо сега искаш да остана още малко -

през последните години къде си била?

 

  

И сега аз пиша за последен път,

писалката не ще да пише вече за мен,

отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –

дали ще се върна някой ден?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....