16 февр. 2010 г., 16:36

Последно връщане

768 0 0

За последен път идвам в моето родно място

тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,

за последно се връщам в мойта къща –

тук, при майсторите на вината.

 

За последен път аз идвам и си мисля

за изминалите години, пълни с младост,

когато като дете аз тичах из ливадите,

омагьосан с любов и детска радост.

 

За последен път оставам за малко в къщата си

там, където с приятелите често бях

и в ливадата под старата крива круша отидох

и като малко изморено агне заспах.

 

За последен път аз искам да видя теб,

ти, моя високолетяща птицо без крила,

защо сега искаш да остана още малко -

през последните години къде си била?

 

  

И сега аз пиша за последен път,

писалката не ще да пише вече за мен,

отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –

дали ще се върна някой ден?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...