16 февр. 2010 г., 16:36

Последно връщане

763 0 0

За последен път идвам в моето родно място

тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,

за последно се връщам в мойта къща –

тук, при майсторите на вината.

 

За последен път аз идвам и си мисля

за изминалите години, пълни с младост,

когато като дете аз тичах из ливадите,

омагьосан с любов и детска радост.

 

За последен път оставам за малко в къщата си

там, където с приятелите често бях

и в ливадата под старата крива круша отидох

и като малко изморено агне заспах.

 

За последен път аз искам да видя теб,

ти, моя високолетяща птицо без крила,

защо сега искаш да остана още малко -

през последните години къде си била?

 

  

И сега аз пиша за последен път,

писалката не ще да пише вече за мен,

отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –

дали ще се върна някой ден?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...