16.02.2010 г., 16:36

Последно връщане

765 0 0

За последен път идвам в моето родно място

тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,

за последно се връщам в мойта къща –

тук, при майсторите на вината.

 

За последен път аз идвам и си мисля

за изминалите години, пълни с младост,

когато като дете аз тичах из ливадите,

омагьосан с любов и детска радост.

 

За последен път оставам за малко в къщата си

там, където с приятелите често бях

и в ливадата под старата крива круша отидох

и като малко изморено агне заспах.

 

За последен път аз искам да видя теб,

ти, моя високолетяща птицо без крила,

защо сега искаш да остана още малко -

през последните години къде си била?

 

  

И сега аз пиша за последен път,

писалката не ще да пише вече за мен,

отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –

дали ще се върна някой ден?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...