16.02.2010 г., 16:36

Последно връщане

766 0 0

За последен път идвам в моето родно място

тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,

за последно се връщам в мойта къща –

тук, при майсторите на вината.

 

За последен път аз идвам и си мисля

за изминалите години, пълни с младост,

когато като дете аз тичах из ливадите,

омагьосан с любов и детска радост.

 

За последен път оставам за малко в къщата си

там, където с приятелите често бях

и в ливадата под старата крива круша отидох

и като малко изморено агне заспах.

 

За последен път аз искам да видя теб,

ти, моя високолетяща птицо без крила,

защо сега искаш да остана още малко -

през последните години къде си била?

 

  

И сега аз пиша за последен път,

писалката не ще да пише вече за мен,

отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –

дали ще се върна някой ден?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...