vesyy (Весинцето без такава) vesyy (Весинцето без такава)
1 102
Jun 7, 2007, 10:17 PM

последно (за теб)

  Poetry
1.2K 0 3
Премина ми живота в самота,
срещнах те и озари ми ти света,
но сега нещата са различни,
може би леко не типични!
Обичах те, не го разбра...
това за последен път го казвам,
обичах те и въпреки това,
сърцето ти не спря да го наказваш,
за миналите твои болки...
аз страдах и горях,
за миналите твой мъки,
любов на заем аз крадях...
но виждам, че това наистина е края...
и знам едно нещо,
което ще повтарям в ада и във рая...
аз няма за какво да съжалявам, моето момче, ти ще страдаш, свил ръце в молитва...
нищо не загубих, нищо... ала ти,
ти потъпка гордостта си...
нямаш ли мечти???
Живей в света си, прави каквото щеш...
но това последно е за тебе...
ала едва ли ще го разбереш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • lori_bebeto (Дива Самодива)
    lori_bebeto (Дива Самодива)
    Познато за съжаление поздрав!
  • the_r0se (Теодора Драгиева)
    the_r0se (Теодора Драгиева)
    Страхотно е!
  • катеринарина (Катя)
    катеринарина (Катя)
    Веси, Идеята е хубава, изпълнението е добро...Но един приятелски съвет - избягвай клишетата. Загрозяват стиха и той губи идентичността си. Пример:"озари ми ти света", "любов назаем" и най-набиващият се на очи израз: "леко нетипични", като от едно добре познато на всички фолк парче.
    Позволявам си да те съветвам, защото наистина мисля, че си талантлива. Продължавай да пишеш (и не ме вземай много на сериозно)...Най-важното е да си себе си!
    Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0