И залезът се раздели на две,
когато с кораба „Илюзия” замина,
тогава свърши и последното море
и чашата с кафето ти изстина.
Аз знам, че има други светове,
но само в моя чувствам се уютно,
познавам от дете това небе,
под чуждите небета дишам трудно.
И знам, че има други страхове,
единствено страхувам се за утре,
дали ще имам сили и сърце
да срещна Самотата с „Добро утро”.