Aug 25, 2004, 7:55 PM

Послушай

  Poetry
1.7K 0 3
Чуй плача на децата ни,
Кой днес се грижи за тях?
Казваш: Владеем съдбата си,
Ала всъщност умираш от страх.

Вслушай се в стона на вятъра,
Не помисляй дори да заспиш.
Кой ще опази децата ни,
Ако ти в своя страх се стаиш.

От какво се поражда омразата,
Кой издигна стени между нас?
Нали трябваше ти да ни пазиш,
Но си мисля, че нямаш кураж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юри Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...