Чуй плача на децата ни,
Кой днес се грижи за тях?
Казваш: Владеем съдбата си,
Ала всъщност умираш от страх.
Вслушай се в стона на вятъра,
Не помисляй дори да заспиш.
Кой ще опази децата ни,
Ако ти в своя страх се стаиш.
От какво се поражда омразата,
Кой издигна стени между нас?
Нали трябваше ти да ни пазиш,
Но си мисля, че нямаш кураж.