Itilon (Юри Иванов) Itilon (Юри Иванов)
22
Aug 25, 2004, 7:55 PM

Послушай

  Poetry
1.7K 0 3
Чуй плача на децата ни,
Кой днес се грижи за тях?
Казваш: Владеем съдбата си,
Ала всъщност умираш от страх.

Вслушай се в стона на вятъра,
Не помисляй дори да заспиш.
Кой ще опази децата ни,
Ако ти в своя страх се стаиш.

От какво се поражда омразата,
Кой издигна стени между нас?
Нали трябваше ти да ни пазиш,
Но си мисля, че нямаш кураж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юри Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0