Постой да те погледам
Постой така.
Постой да те погледам.
Душата ми се затъжи за теб.
Забравена, объркана и бледа
те търсеше
и в студ, и в мрак, и в пек.
Долавяше те в песни чучулигови,
в клавишите на черно-бял акорд,
Откриваше те в чужди мирогледи
и в думи на любовен стихоплет.
Дочуваше те в звуците на вятъра,
във шепота на златен листопад,
а флейтата минорна на авлигите
оставяше ноктюрно-силует.
Сега си тук.
Постой да те погледам...
От жалките си пориви е уморена,
забравена, объркана и бледа...
в душата ми умря една вселена.
Но...
ти постой.
Постой да те погледам.
Ах, мога да те гледам с часове!
Забравила безкрайните си рани,
душата още търси път към теб...
© Анета All rights reserved.
