Посветено
Когато след любов до мен заспиваш,
притихнала, с усмивка на лице,
косите си със цвят на нощ разстилаш,
във люлката на моите ръце…
И лунен лъч по тялото играе,
по кожата ти мраморна блести,
и може би навярно си мечтае,
с целувка устните ти да дари.
По шията ти влюбено се плъзва,
обхожда раменете ти със страст,
в овала на гърдите ти замръзва,
корема гали със нескрита сласт,
и приютен от Женското Начало,
отдава ти се като влюбен мъж,
а спазмите на топлото ти тяло
полюшват го като узряла ръж…
Когато сутрин будиш се до мен
и нежност от очите ти прелива,
денят ще е от обич озарен,
защото си божествено красива!
Любомир Попов
10.06.2018
© Любомир Попов All rights reserved.
