Посветено

Poetry » Love

947 0 3

Душата ми е с пръсти от ефир.

А сърцето - допир на камбана.

Врата в сърцето ми не спира -

влез, не чакай от мен покана...

Ела с мене в дивия ми полет,

между тъмна земя и светло небе.

От зимен ден във нежна пролет

душата ми с мен ще те отведе...

01.52-18.01.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zefpet (Илко Карайчев)

Хора без души да не пишат коментари. Не почувствахте ли трепета и самотата на една влюбена душа?

2009-02-06T22:47:45+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

мда, Смеш`... не е.

2009-01-18T13:16:45+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

прочетох само първи куплет
и мисля че вината не е моя

2009-01-18T11:50:00+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0