Посветено

Poetry » Love

942 0 3

Душата ми е с пръсти от ефир.

А сърцето - допир на камбана.

Врата в сърцето ми не спира -

влез, не чакай от мен покана...

Ела с мене в дивия ми полет,

между тъмна земя и светло небе.

От зимен ден във нежна пролет

душата ми с мен ще те отведе...

01.52-18.01.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zefpet (Илко Карайчев)

Хора без души да не пишат коментари. Не почувствахте ли трепета и самотата на една влюбена душа?

2009-02-06T22:47:45+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

мда, Смеш`... не е.

2009-01-18T13:16:45+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

прочетох само първи куплет
и мисля че вината не е моя

2009-01-18T11:50:00+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0