"По-добре сам, отколкото зле придружен”

Задвижен надолу по стръмната ос

от своя прогнил механизъм.

Ментално съблечен, лирически бос,

живеещ във чужд организъм.

Току се надига в мълчанието вик,

в морето от ярост потиснат.

Самотната нощ на един паразит –

отблъснат и леко замислен.

Научен да вижда далеч през света:

нанякъде, без да е нужно.

Треските в очите, смущения в слуха…

Баналното станало тъжно.

И както се гърчел в душа на поет,

го смачкали с думи бездушни.

“Какъв ли е тоя нещастник проклет,

да вярва, че щастие ще случи…”

Но нямал той избор, останал си там.

Видял, че в душата е топло.

И спомнил си – някога чул, ей така,

че всеки човек е животно.