Jul 11, 2010, 11:29 AM

Потърси ме

  Poetry
807 0 2

 

 

Потърси ме

 

Търси ме, когато се изгубиш

във грозния, студен, суетен свят,

когато миналото те събужда,

напомни ти за залез и за бряг.

 

Търси ме, когато си отчаян,

объркан във поредната беда.

Ще ти покажа залеза жаравен,

на птиците ще чуеш песента.

 

Копнежът към живота ще се върне,

ще ти намигне зрялата луна

и облаците мигом ще разпръсне

морето да окъпе в светлина.

 

Разсъмне ли, ще искаш да си тръгнеш.

Ще те изпратя с топлата си длан.

И все при мен ще се завръщаш.

Компас съм и посоката ти знам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...