Mar 16, 2011, 10:05 PM

Потърси ме отново 

  Poetry » Other
1007 1 5

                                                      на мъжа ми                         

 

Не ме ранявай, чуваш ли, недей!
Бе пролет, а сега е есен
в сърцето ми, и вече то не пей
онази някогашна песен.

 

Не ме притискай, моля те, поспри,
недей прекършва моите крила.
В живота всичко бе ми ти -
и слънце, и небе, и синева.

 

И пътят ни бе общ до вчера,
но пътищата ни, уви, са вече два.
Къде сгреших? Нима било е някаква химера,
или такава е жестоката съдба?

 

Но ти недей унивай, потърси ме!
Аз мога много да простя.
И пак щастлива направи ме,
върни отново в мен смеха.

 

В пръстта сълзата ще попие
и нов живот от там ще се роди.
И "ти" и "аз" отново ще сме "ние"
и цвят сред бурена ще разцъфти.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??