Потърси ме отново
на мъжа ми
Не ме ранявай, чуваш ли, недей!
Бе пролет, а сега е есен
в сърцето ми, и вече то не пей
онази някогашна песен.
Не ме притискай, моля те, поспри,
недей прекършва моите крила.
В живота всичко бе ми ти -
и слънце, и небе, и синева.
И пътят ни бе общ до вчера,
но пътищата ни, уви, са вече два.
Къде сгреших? Нима било е някаква химера,
или такава е жестоката съдба?
Но ти недей унивай, потърси ме!
Аз мога много да простя.
И пак щастлива направи ме,
върни отново в мен смеха.
В пръстта сълзата ще попие
и нов живот от там ще се роди.
И "ти" и "аз" отново ще сме "ние"
и цвят сред бурена ще разцъфти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
харесах 
