Повече не можеш да си тук
Повече не можеш да си тук
И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят море.
И с теб и без теб, светът ми продължава.
Ограбен народ, разорена държава.
Когато те обичах, с моето празно сърце,
Ти искаше някое друго момче.
И с теб и без теб, светът ми загива,
Дъгата над нас изглежда ми сива.
Когато те пуснах, с твоето черно сърце,
Мислех че порастваш, но си още дете.
И с теб и без теб, светът ще оцелее,
Дори само със сирачето, стига да пее.
Когато те загубих, болката ме довърши.
Нямаше кой, сълзите ми да бърше.
И с теб и без теб, светът ме убива,
Жертва съм аз, а съдбата е крива.
Когато се върнеш, мен ще ме няма,
Сякаш обичам да губя играта голяма.
И с теб и със мен, времето ще измине,
Още тялото ми няма да изтине,
Когато нови герои ще дойдат в стиха ми,
Някъде от отвъдното ще чуеше смеха ми.
И ще заплачеш, не защото ще си труп,
А защото повече не можеш да си тук...
И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят море.
И с теб и без теб, светът ми продължава.
Ограбен народ, разорена държава.
Когато те обичах, с моето празно сърце,
Ти искаше някое друго момче.
И с теб и без теб, светът ми загива,
Дъгата над нас изглежда ми сива.
Когато те пуснах, с твоето черно сърце,
Мислех че порастваш, но си още дете.
И с теб и без теб, светът ще оцелее,
Дори само със сирачето, стига да пее.
Когато те загубих, болката ме довърши.
Нямаше кой, сълзите ми да бърше.
И с теб и без теб, светът ме убива,
Жертва съм аз, а съдбата е крива.
Когато се върнеш, мен ще ме няма,
Сякаш обичам да губя играта голяма.
И с теб и със мен, времето ще измине,
Още тялото ми няма да изтине,
Когато нови герои ще дойдат в стиха ми,
Някъде от отвъдното ще чуеше смеха ми.
И ще заплачеш, не защото ще си труп,
А защото повече не можеш да си тук...
© Христо Андонов All rights reserved.
