Повече от повече...
Ще ме убиеш! Точно ти? И в бяло?!
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. Вляво.
Очаквах те. Но ми е рано в 8.
За първи път те виждам със червило.
Добре стои, дори да нямаш устни.
Ще вземеш котарака?! Колко мило!
И кучето не давах, но го пуснах...
Да се похваля. Често имам гости.
По-трудничко заспивам напоследък.
Онази нощ дойде самият Господ,
и доста... поговорихме за тебе.
Кафенце? Да предложа и коняк?!
От снощи е. Пирувах с Любовта.
Изглежда са ми свършили и ядките,
но ние с теб сме жадни за глада.
Обувките те стягат? Мене - шапката.
Откакто си отиде, знаеш, брат ми.
Събуй се, де-е-е. Пред близките съм слаба.
Обичам враговете. И приятелите.
Какво те втриса? Имаш много работа?!
Изглеждаш малко бледа. Уморена си,
защото днес те е събудил вятърът?...
И мама посиня... Но не трепереше.
Да те наметна с нещо? Духа зверски.
Зад тази дограма е вече есенно.
Отдавна - вътре в мен - си се наместила.
Приличаш на-а-а... последната надежда.
Ще тръгваш ли? Не?! Просто те подпитвам.
Недей ме подозира в нетърпение.
Благодаря ти, че дойде. Звездите
след теб са много повече...
за мене
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
