Повече от сиво
Наказан спомен, бедна тъмнина,
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина,
запомнените стъпки отшумяват,
безбрежна "лудост", "скитаща" жена,
от думите... идеите оглупяват.
Безбрежна болка, светла самота,
изгонените мигове пулсират,
и не живеят... страдат в пустота,
насилват се, но още не умират.
Прелюдия към нещо неразбрано,
житейска мъдрост, пареща следа,
заблуда... липсващото силно рамо,
завихрен спазъм... падаща сълза.
Лъжата "чиста", липсата заета,
изтръгнат корен, писък във слова,
забравата... е тясна и отнета,
навън е сиво... стенеща мъгла.
© Силвия All rights reserved.
