Jul 25, 2020, 10:52 AM

По̀вей бял 

  Poetry » Other
737 2 6

Я повей ме, вятър ли си черен?

Разроши косите ми във рус рояк,

заплачи с очите ми – по женски верни,

събуди разцъфналия кукуряк.

Повлечи ме, дрипите ми стари,

да се веят, като бял байряк.

Прегърни ме, сухотата пари,

плаче в тишината върбалак.

Я повей ме, лятна ли си буря?

Скъсала душата ми с ръце.

Изплачи ме, колкото ти струвам,

колко ли тежи едно сърце?

Забрави ме, после ще съм сянка,

нивите ще дишат вместо мен.

По̀вей бял и цъфнала фиданка -

прегърни ме, ветре, и живей!

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??