Повеля
Понякога небето е мираж.
Напукани са устните на здрача.
От птиците се уча на кураж
и как да пея, щом ми се доплаче.
Събират синьо за едно крило,
а другото с илюзия напиват.
Забравили небе че е било,
с крилете си душата му съшиват.
Как искам върху всяка птича длан
безкрая на летежа да постеля.
Когато полет ти е завещан,
небето става орис и повеля.
Вдъхновено от Десислава Великова, която ми написа в коментара си към стихотворението "Небесен многоцвет":
" Постилаш небе върху птичите длани!"
Благодаря ти, Деси!
© Мария Панайотова All rights reserved.
