Повикаш ли ме, ще съм там
на сина ми
На твоите години бях когато
едно момченце ни се появи.
Беше непростимо жарко лято
когато сине, всъщност се роди.
Не мога днес, дори да си представя,
че бе вързопче в двете ми ръце.
Чудих се къде да го поставя
и приютих го в своето сърце.
Днес, вече си голям, но там си, сине -
в сърцето ми и там ще си до край.
Човекът се променя със годините,
но пази вечно бащиният рай.
Така било е и така ще бъде!...
Честит, достоен сине остани.
За грешките ти, няма да те съдя,
преследвай смело своите мечти.
Аз мога само да съм ти закрила.
Поискаш ли съвет- да ти го дам.
С любов, човекът има двойна сила.
Повикаш ли ме, аз ще бъда там!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
