Повод за любов

В моя живот някой се вмъкна без да се усети
и без покана в сърцето ми се намести.
Невинноста и добротата му бяха оправдание
и изведнъж стана моето най-силно желание.

Защо отново ме взимаш в твоите обятия ?
Защо отново провокираш моите възприятия?
Защо ми даваш ''повод за любов''
и запалваш в сърцето ми огън нов?

По стария начин се държиш пак,
но недей ми дава напразен знак.
защо съдбата така ми отреди
с теб да се чувствам както преди?

От докосванията ти не изтръпвам
от ласките ти не се отдръпвам
на нежноста ти отговарям
и в ръцете ти изгарям... .

Това усещане до болка го познавам
но да го изживея всичко давам.
Опитваш се да ме провокираш,
знам че тези неща ги разбираш.

С лекота сваляш моите задръжки
и отново ме омайват усните ти мъжки.
Понякога не се разбирам
и от себе си се страхувам.

От ''дивата'' част, която в мен напира
и от страста , която извира
когато ме докосваш нежно
и дори когато ме подминаваш небрежно.

Знам , че съм ''поредна''
защото си така със всяка една,
но видя ли те ме привличаш като магнит
и ставаш за мен в ''любовта хит''.

обичам с теб да се закачам
и когато сме в един отбор- откачам.
С теб ми е било толкова приятно
и съм го изпитвала многократно.

Когато сме говорили- сирцето ми е спирало
и за моменти като този е умирало... .
И, моля те направи ми една услуга
в мое присъствие не се натискай с друга.

Но, защо се питам?
Не те харесвам, не те обичам,
а присъствието на някоя ме дразни
и очите ми пак са празни.

Все пак малко ме уважавай
и такива ''флиртчета'' не си позволявай.
Знам''начина'' по които ги сваляш,
защото всеки път така минаваш.

И аз по този път съм минавала,
но сякаш нито за миг не съм съжелявала.
Така е с всяка, която в ръцете  ти е била
в огъня ти горяла и от устните пила... .

Когато при мен идваш
и ''повод залюбов'' ми даваш
аз винаги ще ти отвръщам
и до насита ще те прегръщам.

Но идваш само когато имаш нужда
а през останалото време съм ти ''чужда''.
Не мога да спра, нещо към теб ме тласка
и всичко в мен те иска.

Тялото ми е като жарава гореща
докосванията на твоето усеща
ръцете ти ме галят до насита
и времето неусетно отлита.

И ето идва време да си отивам,
но ти ми казваш само дума и се спирам
да се върна изгарям,
но си казвам ''не, тръгвам''.

Една сила в мен надделява
вече съм тръгнала,но сърцето ми при теб остава
но аз ще се върна и ще си го взема,
защото трябва по друг път да поема.

Немога да ти го оставя- беше ми приятно
но всичко между нас е еднократно.
Без да му отдавам значвние го подминавам,
а сърцето ли......на друг го давам!