Dec 16, 2008, 9:02 AM

Повторна среща с търговеца на души

  Poetry » Other
705 0 4
По пътя към храма срещнах мъж.
Трудно можех да кажа дали е старец или дете.
Той вървеше с огромен вързоп
и с окъсани от вятъра дрипи.
Той се спря. Искаше да пие вода.
Приютих го на сянка под кедъра.
Дадох му късче твърда храна -
хляб или изсъхнала кифла, не помня.
Дадох му вятър да погали загрубялата кожа.
Сресах сплъстените му коси. Брада нямаше.
Полях вода върху мръсните му нозе.
Наметнах го с одеяло
да не му е студено за през нощта.
Каза ми, че бил търговец на души. Някога.
Сега нямаше и своя, която да завие с одеялото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...