Jul 31, 2009, 1:14 PM

Повярвах, че мечтите са безплатни...

  Poetry
1.3K 0 19

 

Песен>>>



Повярвах, че мечтите са безплатни...

Отдадох им се. Смело полетях.

С крилете си прегръщах необята

и всяка появила се любов.

 

Раздавах чест и обич безвъзвратна,

а с мислите си галех сетива.

С очите си поглъщах светлината,

зачената преди да изгоря.

 

Дарявах думи, вяра и достойнство.

Разнежвах всяка пукната скала.

... и ледници стопявах. За отплата

целувах ласкава и бяла тишина.

 

Не спирах да летя и да мечтая

(нали не струваше и пукнат грош дори).

Не се замислих, че на път към Рая

във полета умирали мечти...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не се замислих, че на път към Рая
    във полета умирали мечти..."
    Прелестен стих, много ми хареса!!!
  • Мечтите са най- хубавото нещо!В живота всичко могат да ни отнемат,но тях не! Поздрави,Аничка!
  • Ани, Маги-благодаря!
  • мечтите са крилата ти за летене, мила Ани.
    с тях летиш където си поискаш...
    стойностна поезия!
  • Прекрасно, Ани, Благодаря за поднесеното!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...