Повярвах, че мечтите са безплатни...
Отдадох им се. Смело полетях.
С крилете си прегръщах необята
и всяка появила се любов.
Раздавах чест и обич безвъзвратна,
а с мислите си галех сетива.
С очите си поглъщах светлината,
зачената преди да изгоря.
Дарявах думи, вяра и достойнство.
Разнежвах всяка пукната скала.
... и ледници стопявах. За отплата
целувах ласкава и бяла тишина.
Не спирах да летя и да мечтая
(нали не струваше и пукнат грош дори).
Не се замислих, че на път към Рая
във полета умирали мечти...
© Анета All rights reserved.
във полета умирали мечти..."
Прелестен стих, много ми хареса!!!