May 14, 2013, 8:46 PM

Повярвай!

  Poetry » Love
1.6K 0 27

 

 

                                      "Милички поетеси,

                                       вашите мъжемразещи стихотворения...

                                       Светле,.... опровергай ме!"

                                                      vale5

 

 

 

Аз те пуснах във своята приказка.

Подарих ти от сърцето си ключа.

Защо не вярваш, че с тебе съм истинска?

Защо поставяш всяка дума под лупа?

 

Не ме сравнявай със никоя друга!

Не убивай любовта ми в съмнения!

Нямам тайни от теб! Не хитрувам!

Захвърли настрани подозренията!

 

Все ме питаш коя съм, а знаеш -

аз съм твойта "непоправима романтичка".

Щом ме искаш от теб половинка,

приеми ме такава - различна.

 

Не разбираш ли?!

Любовта не е черно и бяло -

на дъгата най-много прилича.

И от всички цветове на земята

най-чистият цвят е ОБИЧАМ!

 

Хайде, спри да ме мериш с везните,

да ме съдиш със поглед суров!

Просто ела с мен във наш′та колибка

да те науча какво е Любов!!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубавооо!
  • Усмихнахте ме и вие, Ирен, Жулиета! Ирен, споделяй без притеснения!
    Зем, и тук да благодаря!
  • Браво, браво, браво! Много красиво, много истинско....как да не вярваш после в ЛЮБОВТА! Усмихна утрото ми, Светле!
  • Браво, Светле! Браво момиче! Бих искала да го споделя тук таме! Чудесен стих!
  • Доста поетични диалози и аз съм правил, а за това се иска талант и то голям!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...