Повярвайте, и сенките се скриват
Повярвайте,
и сенките се скриват,
когато си отиде обичта!
Невидимото злато сипе нежност,
но недостижима днес за нас е тя.
Не е като преди омая -
сега с тъга превръща в нощ деня.
След лумналите пламъци, от нея
спомен е останала жарта.
Невидими ръце покриват с було
и пречат, за да литне над света,
да се отърси и прегърне смело
Феникса, роден от пепелта.
Но...
Празно е Сърцето!
Любовта...?!
В покой застинала е
някъде навярно
Тя!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Тъжен стих... Дано по скоро се върне любовта!
