Oct 12, 2012, 12:23 PM

Появи се Ти

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Появи се Ти, мила, и възвърна

на очите ми от мъка натежали

блянове и надежди.

 

Сърцето ми заспало, едвам туптящо,

запалено бе и започна да гори.

 

Устните ми, дълго вкусвали пепел

и отрови живота, възвърнаха си

името Ти, зашептяха те…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...