Jan 18, 2010, 11:54 AM

Позна ли ме

  Poetry » Other
961 1 24

Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.

Не съм море, не съм дете на ветровете.

Не съм любяща, и не съм любима.

А само в огледалото ме има.

 

Позна ли ме?! Навярно си се сетил.

По лунната пътека все се лутам.

Не съм измислица, дори не съм и цвете.

Но... вечно в ъгъла ме бутват.

 

Позна ли ме?! Навярно се присети

да ме откриеш в свойта бледа сянка.

Надявах се да бъда, да обичам,

но сякаш вързани са ми ръцете.

 

Позна ли ме?! Навярно ще си спомниш,

онези вечери, и сълзите в очите.

И всички твои доводи, че съм греховна,

а истинската в мен отдавна съществува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....