18.01.2010 г., 11:54

Позна ли ме

963 1 24

Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.

Не съм море, не съм дете на ветровете.

Не съм любяща, и не съм любима.

А само в огледалото ме има.

 

Позна ли ме?! Навярно си се сетил.

По лунната пътека все се лутам.

Не съм измислица, дори не съм и цвете.

Но... вечно в ъгъла ме бутват.

 

Позна ли ме?! Навярно се присети

да ме откриеш в свойта бледа сянка.

Надявах се да бъда, да обичам,

но сякаш вързани са ми ръцете.

 

Позна ли ме?! Навярно ще си спомниш,

онези вечери, и сълзите в очите.

И всички твои доводи, че съм греховна,

а истинската в мен отдавна съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...