Познай ме, любима...
Познай ме, любима...
Моето силно момиче...
Моето тъмно море!
Но чисто...
По-бистро от дете,
безсилно разбило
вълни във очите ми...
Мини покрай мен!
Вземи ми крилата,
вземи ми болното утре,
залепи ме в картинка любов,
остави ми тишината на счупено,
зачени от неродени целувки.
Мини покрай мен!
Отидоха си думите.
Владеят воплите!
И пръстите ми станаха на бучки
и устните ми на сурово мляко
потекоха във мокър бяг
по кожата обезчувствена!
Мини покрай мен!
Бъди ми рибка -
аз да плача във водата,
а ти да плуваш в топлина...
Без да се познаваме.
Мини покрай мен!
Съблечи ме сутрин,
облечи ме вечер,
загаси ме на балкона,
запали ме в църква...
Мини покрай мен!
Няма как да съм до теб,
няма как да дишаме заедно,
когато капе на умиране,
когато паднеш пак...
Мини покрай мен!
Когато те бодяха със наслада,
аз бях там и гледах,
аз бях там и мълчах,
защото знаех, че ме вярваш.
Мини покрай мен!
Защо ме пусна?
Защо се поряза?
Защо ме откъсна?
Защо се разпъна?
И защо пя?
Защото са пълни витрините
само с твойте отражения,
обикалям отдалеч за вкъщи;
как да те купя с раните си?
Мини покрай мен!
Да глътна времето!
Да плюя в слънцето!
Да лягам на голата,
на моята пръст -
тогава ме познай!
О, цял хор злорадства,
припява на смъртта ни!!!
Надвикваме ги само с поглед.
Вливаме се в собствен гроб.
Остани върху мен.
Обичам те.
© Той Твоят All rights reserved.
