Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания
за по-щастливи, мелодични дни.
Дълбоки чувства носещи послания.
Защо така познато ми звучи?
Мелодията, ритъмът, словата,
не са ли те на многото сърца,
които денонощно по земята
жадуват да докоснат любовта? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up