Познат рефрен
Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания
за по-щастливи, мелодични дни.
Дълбоки чувства носещи послания.
Защо така познато ми звучи?
Мелодията, ритъмът, словата,
не са ли те на многото сърца,
които денонощно по земята
жадуват да докоснат любовта?
И в миг разбрах. Така звучат мечтите.
Днес всеки във живота е поет.
Дописва стих, започнат от предците,
и сам запява другия куплет.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
