Позволи ми...
Промените в последнеите куплети дължа на Ники Комедвенска и Краси Тенев, които ме убедиха, че така е
по -добре... Благодарности!
Болката, с която те обичам,
слаба, неуверена ме прави.
Позволи в душата ти да коленича
(ако искаш, после ме забравяй).
Да превържа всичките ти вопли,
цялата вина да ти изстрадам.
Само споменът за тебе ще ме топли.
Не ти искам никаква награда...
Искам само в мислите ти кротко
да поникна - кукувича прежда.
Леко и на пръсти, като котка
в тебе да се сгуша. Да изглежда
сякаш, че душите са се слели
и сърце в сърцето е преляло.
..........................................................
Много трудно обич ще посееш
там, където дълго е боляло...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
