4.06.2011 г., 12:37

Позволи ми...

1.2K 1 13

                                                     Промените в последнеите куплети дължа на Ники                                                                 Комедвенска и Краси Тенев, които ме убедиха, че така е 

                                                   по -добре... Благодарности!

Болката, с която те обичам,

слаба, неуверена ме прави.

Позволи в душата ти да коленича

(ако искаш, после ме забравяй).


Да превържа всичките ти вопли,

цялата вина да ти изстрадам.

Само споменът за тебе ще ме топли.

Не ти искам никаква награда...


Искам само в мислите ти кротко

да поникна - кукувича прежда.

Леко и на пръсти,  като котка

в тебе да се сгуша. Да изглежда


сякаш, че душите са се слели

и сърце в сърцето е преляло.

..........................................................

Много трудно обич ще посееш

там, където дълго е боляло...





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...