Jan 12, 2011, 11:26 PM

Позволи ми

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Позволи ми да те докосна -

утре няма да съм тук и да мечтая за теб.

Позволи ми в сърцето си да те нося,

макар далеч да си ти от мен.

 

Позволи ми да стоя наблизо

и да те слушам как говориш.

Днес за последно те виждам -

за истината да се бориш.

 

Моля те, позволи ми -

да се радвам на твоята усмивка.

За последно говори ми -

аз друго не искам.

 

Нека тръгнем заедно -

обещавам да скрия сълзите.

Позволи ми за последно -

след теб да повторя следите.

 

Да те прегърна ли - не знам,

ще се разсърдиш може би.

Позволи ми - ръката да ти стисна само -

приятели да останем аз и ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...