razli4na (Катя Бобойчева) razli4na (Катя Бобойчева)
2 51
Jan 12, 2011, 11:26 PM

Позволи ми

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Позволи ми да те докосна -

утре няма да съм тук и да мечтая за теб.

Позволи ми в сърцето си да те нося,

макар далеч да си ти от мен.

 

Позволи ми да стоя наблизо

и да те слушам как говориш.

Днес за последно те виждам -

за истината да се бориш.

 

Моля те, позволи ми -

да се радвам на твоята усмивка.

За последно говори ми -

аз друго не искам.

 

Нека тръгнем заедно -

обещавам да скрия сълзите.

Позволи ми за последно -

след теб да повторя следите.

 

Да те прегърна ли - не знам,

ще се разсърдиш може би.

Позволи ми - ръката да ти стисна само -

приятели да останем аз и ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0