Apr 30, 2008, 11:47 AM

Позволи ми

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Нека ти кажа
две думи...
Коя от коя по-грешни...
Позволи ми!...
Позволи ми!...
Две думи,
тъй тежки...
Не изваля със сълзите ми мъката,
не свърши със мъката болката,
не спря със болката силата,
силата, която ме трови...
Не отмина с отровата жаждата...
Зажаднях за още...
о, дай ми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Баева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...