Apr 30, 2008, 11:47 AM

Позволи ми

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Нека ти кажа
две думи...
Коя от коя по-грешни...
Позволи ми!...
Позволи ми!...
Две думи,
тъй тежки...
Не изваля със сълзите ми мъката,
не свърши със мъката болката,
не спря със болката силата,
силата, която ме трови...
Не отмина с отровата жаждата...
Зажаднях за още...
о, дай ми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Баева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...