Nov 28, 2004, 10:51 PM

Праэнота

Poetry

1.9K 0 5

Студът, непомирен със никой,
бесней, незабелязван от нощта.
Гален от жестокостта на дните,
не потрепва. Мина ден. Минаха два...

Мина трети- отново безсмислен-
нямаше радост, липсваше тъга.
А пустинният бряг на морето
бе обзет от болка, от тъга на самота.

Тежеше копнежът за глътка обич,
за въздух задушаван от любов.
Но нямаше чувства ни денем, ни нощем,
сновеше объркан посърналият зов.

Болката зароди силует от нежност-
фигура на момиче погълнато в скръбта.
Цареше нищетата на мечтана обич;
съсипана сълза потъна в брега.

Самотата кървеше, крещеше непрогледно,
момичето изпусна измъчена сълза,
морето блъскаше скалите безпощадно.
Мина месец. Минаха два...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

Стархотно е...не съм знаела че може да пишеш така...наистина съм впечатлена

2006-12-21T18:59:43+02:00
vesentse (Весенце)

Браво!

2004-11-29T21:16:43+02:00
Lanfear (Емма)

Хубаво е, да!

2004-11-29T11:21:34+02:00
gd_bourgas (Георги Димитров)

Това е прекрасно! Много много хубаво стихотворение...и тъжно, много тъжно. Но както винаги казвам, ако не е тъжно няма да е толкова прекрасно. Браво! Заслужена 6+

2004-11-29T11:18:32+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много хубаво. Браво! Дано да видим и други твои творби. От мен 6.

2004-11-29T00:59:51+02:00