May 20, 2014, 9:46 PM

Праг

  Poetry » Other
494 0 2

 


                                     ПРАГ

 

                                    Не пусна никой този праг,

                                    дошъл да го прекрачи с лошо.

                                    Отсява дълго свой от враг,

                                    безмълвно тежестта си носи.

                                    Той помни тихото сбогуване,

                                    думите на мама благи...

                                    Животът е едно пътуване,

                                    а любовта ме връща...

 

                                    Смирявам се,

                                              по-ниска съм

                                                             от прага

                                                                      в бащината къща.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...