20.05.2014 г., 21:46

Праг

492 0 2

 


                                     ПРАГ

 

                                    Не пусна никой този праг,

                                    дошъл да го прекрачи с лошо.

                                    Отсява дълго свой от враг,

                                    безмълвно тежестта си носи.

                                    Той помни тихото сбогуване,

                                    думите на мама благи...

                                    Животът е едно пътуване,

                                    а любовта ме връща...

 

                                    Смирявам се,

                                              по-ниска съм

                                                             от прага

                                                                      в бащината къща.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...