20.05.2014 г., 21:46

Праг

495 0 2

 


                                     ПРАГ

 

                                    Не пусна никой този праг,

                                    дошъл да го прекрачи с лошо.

                                    Отсява дълго свой от враг,

                                    безмълвно тежестта си носи.

                                    Той помни тихото сбогуване,

                                    думите на мама благи...

                                    Животът е едно пътуване,

                                    а любовта ме връща...

 

                                    Смирявам се,

                                              по-ниска съм

                                                             от прага

                                                                      в бащината къща.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...