Oct 25, 2012, 2:51 PM

Прахосница 

  Poetry » Other
597 0 6

 

 

                               Прахосница

 

         Отказах се от дни на надпревара

         и само чуждите съдби редих.

 

         С една самотна Истина - прастара

         живях, не я оставих, продължих.

 

         Получих от жарта на знойно лято,

         разпалих я и огън подарих.

 

         През есента, с отколешното ято,

         изпратих обичта си и простих.

 

         Загърбих зимна приказка - позната,

         а пролетта укрих в свободен стих.

 

          Но не поисках нищо за отплата.

         Със спомени аз щедро се дарих.

 

          Разсеяно погледнах календара.

          Нов ден започваше - като преди.

 

          И пак по плочите на тротоара

          оставаха забързани следи.

 

        

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??