Прахосница
Прахосница
Отказах се от дни на надпревара
и само чуждите съдби редих.
С една самотна Истина - прастара
живях, не я оставих, продължих.
Получих от жарта на знойно лято,
разпалих я и огън подарих.
През есента, с отколешното ято,
изпратих обичта си и простих.
Загърбих зимна приказка - позната,
а пролетта укрих в свободен стих.
Но не поисках нищо за отплата.
Със спомени аз щедро се дарих.
Разсеяно погледнах календара.
Нов ден започваше - като преди.
И пак по плочите на тротоара
оставаха забързани следи.
© Виолета Томова All rights reserved.
