Jan 18, 2012, 11:15 PM

Прахосник

  Poetry » Other
940 0 2

ПРАХОСНИК

Колко радости съм преживял...
и колко болка...
Колко мигове съм пропилял...
Надежди колко...

Какъв прахосник съм аз...
О, колко пропуснати строфи,
минали край мене без жал,
без диря гореща в живота...

Какъв прахосник съм аз...
Несбъднати колко любови...
Без цел разпилявана страст...
Пропуснати радости колко...

Какъв прахосник съм аз...
Отминали погледи колко...
Отнесли нестихваща жар,
оставили пепел... и болка...

Какъв прахосник съм аз...
Огнище смирено изтлява...
Един живот пропилян...
И спомен... за прежна жарава...

13.01 2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много експресивно и истинско ... поздравления !
  • За вложеното чувство - добре те разбирам. Но стихът е единство на форма и съдържание. А докато римуването на "аз" със "страст", макар и тривиално, е приемливо, "жал", "жар" и "пропилян" въобще не са рими. Удоволствието от стихоправенето до голяма степен идва от играта с думите.А Шопенхауер казва още нещо: „По-особено средство в поезията са ритъмът и римата. Те създават едно сляпо, предхождащо всяко съждение повторение на чутото, чрез което то добива известна емфатична, независима от всякакви доводи убедителност”. Ето, тази убедителност е нужна на стиха засега. Желая успехи!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...