Прашасалият скрин на лятото
на татко
Не плачи! До теб съм!
А Той с едната си ръка те е прегърнал -
молитви, клетви няма да Му шепна,
защото знам, че ти не искаш да се върнеш.
Сълзите ти са прошка, разкаяние и страх,
а аз съм пуста - като къщата на село.
Прости ми, че не плача (не е грях),
а само с устни топля умореното ти чело.
Не искам да те пусна, но върви!
Там те чака есента ти недопята.
Когато тишината в мене глухо прокърви -
щурчета ще ми свирят от прашасалия скрин на лятото.
© Даниела All rights reserved.
