Feb 22, 2011, 7:20 PM

Прашасалият скрин на лятото 

  Poetry » Other
534 0 8

                                         на татко


Не плачи! До теб съм!
А Той с едната си ръка те е прегърнал -
молитви, клетви няма да Му шепна,
защото знам, че ти не искаш да се върнеш.
Сълзите ти са прошка, разкаяние и страх,
а аз съм пуста - като къщата на село.
Прости ми, че не плача (не е грях),
а само с устни топля умореното ти чело.
Не искам да те пусна, но върви!
Там те чака есента ти недопята.
Когато тишината в мене глухо прокърви -
щурчета ще ми свирят от прашасалия скрин на лятото.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??