Jun 29, 2012, 11:03 PM

Прашинка

1.2K 0 0

Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам
да бъдем заедно дружини,
добре горяхме
, елате ми на гости.

Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше
от страх, че в пожар ще гори.
Веселях ли се, за топлината молеше
с обещание да ме приюти.

Утихваше ли, поисквах си нещо.
Притисках момента да не бяга,
но времето вървеше безпогрешно,
а грешката все оставаше млада.

Накрая небето спорно реши -
сълзи от облаци изпрати  
и една в розов храст ме стопи,
мечта превърна в аромати.

Нямам обелиск, не ми и трябва,
не се нуждая от поклони,
който иска, нека ми се радва
или в ухание сълзи да рони.

Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...