Прашинката за теб
Долюбвах изгреви
в любовния си стих,
миг само
преди залезите в тишината.
Сама
във самотата се открих.
Секунда
преди полета в душата.
Не си разбрал?
Не си открил?
Дори прашинката
от мене непозната?
Аз затова
душата си разкрих
на звездните сияния на здрача.
Не се страхувам
от ничие небе,
което се докосне в мене,
защото
имам в себе си криле,
с които да достигна небосвода.
Не спирай моя праг
със сълзи обкован,
душата ми - самотница
не вричай!
Щом можеш, отмини.
Светът е свят
за стъпки от любов.
Които можеш... сричай.
Които са далеч от твоя път,
тях просто отмини
по пътя стръмен,
които са до теб
в самия впряг,
тях премини
в съня си лунен.
И може би...
в самотния си час
ще срещнеш мен -
далечна, непозната.
И може би във нереален свят
прашинката за теб ще съм позната...
в любовния си стих,
миг само
преди залезите в тишината.
Сама
във самотата се открих.
Секунда
преди полета в душата.
Не си разбрал?
Не си открил?
Дори прашинката
от мене непозната?
Аз затова
душата си разкрих
на звездните сияния на здрача.
Не се страхувам
от ничие небе,
което се докосне в мене,
защото
имам в себе си криле,
с които да достигна небосвода.
Не спирай моя праг
със сълзи обкован,
душата ми - самотница
не вричай!
Щом можеш, отмини.
Светът е свят
за стъпки от любов.
Които можеш... сричай.
Които са далеч от твоя път,
тях просто отмини
по пътя стръмен,
които са до теб
в самия впряг,
тях премини
в съня си лунен.
И може би...
в самотния си час
ще срещнеш мен -
далечна, непозната.
И може би във нереален свят
прашинката за теб ще съм позната...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
