Jun 22, 2012, 12:18 PM

Правоъгълно

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Правоъгълно

 

Прав ъгъл под липата сключват моите прозорци -

цвят сух по стъклата сипят птички тънкобоси.

 

Липата моя дом прегръща, а моите прозорци

аромата свеж поглъщат на обилни порции.

 

Липата златни клони свежда край моите прозорци -

 тук с въздишки и копнежи се подслонват люботворци.

 

Пешеходците по тротоара свъсено минават помежду им,

съседките, децата и млекарят съскат с мръсни думи.

 

Тази гледка правоъгълна с адрес  "под моите прозорци"

е с дъх на липов фреш изпълнена и с недочакани емоции.

..................................................................................................................

А сега на гоблена с иглата ще промуша самотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Почувствах!
  • Благодаря ви, Илко, Вал и Доверенице, за поздравите и оценките! Илко, радвам се, че забеляза моето "тънкобоси"!Желая ви, Приятели, да сте вдъхновени, защото пишете хубаво, чувствено и много, много грамотно!Поздрав!
  • Оригинален стих...За момент си представих
    правоъгълен компютърен екран
    с дузина подпрозореца, но без липата,
    млекарят(а пък може би са там)

    Поздравления и от мен и благодаря за провокацията!
  • Харесах! Римата прозорци/порции е много оригинална, а емоцията с иглата на гоблена зад прозорците - много близка. Тъжен стих!
  • Това "тънкобоси" е очарователна находка!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...