22.06.2012 г., 12:18

Правоъгълно

1.2K 0 5

Правоъгълно

 

Прав ъгъл под липата сключват моите прозорци -

цвят сух по стъклата сипят птички тънкобоси.

 

Липата моя дом прегръща, а моите прозорци

аромата свеж поглъщат на обилни порции.

 

Липата златни клони свежда край моите прозорци -

 тук с въздишки и копнежи се подслонват люботворци.

 

Пешеходците по тротоара свъсено минават помежду им,

съседките, децата и млекарят съскат с мръсни думи.

 

Тази гледка правоъгълна с адрес  "под моите прозорци"

е с дъх на липов фреш изпълнена и с недочакани емоции.

..................................................................................................................

А сега на гоблена с иглата ще промуша самотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Почувствах!
  • Благодаря ви, Илко, Вал и Доверенице, за поздравите и оценките! Илко, радвам се, че забеляза моето "тънкобоси"!Желая ви, Приятели, да сте вдъхновени, защото пишете хубаво, чувствено и много, много грамотно!Поздрав!
  • Оригинален стих...За момент си представих
    правоъгълен компютърен екран
    с дузина подпрозореца, но без липата,
    млекарят(а пък може би са там)

    Поздравления и от мен и благодаря за провокацията!
  • Харесах! Римата прозорци/порции е много оригинална, а емоцията с иглата на гоблена зад прозорците - много близка. Тъжен стих!
  • Това "тънкобоси" е очарователна находка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...