"П р а з н а"
Нечии ръце горещи
ме притискат силно към земята!
Някакво лице зловещо
с поглед ме отнася в тъмнината!
Тук е тъмно и безлюдно,
няма хора, няма мъка!
Нямам сили да говоря,
нямам сили да заплача!
А ръцете ми къде са?
Кой отне ми и сърцето,
кой отне ми топлината
и крилете кой изтръгна?
Мрак и влага се преливат,
като в някаква палитра,
някой четката потапя
и в сърцето ми я пръска!
© Албена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
