"П р а з н а"
Нечии ръце горещи
ме притискат силно към земята!
Някакво лице зловещо
с поглед ме отнася в тъмнината!
Тук е тъмно и безлюдно,
няма хора, няма мъка!
Нямам сили да говоря,
нямам сили да заплача!
А ръцете ми къде са?
Кой отне ми и сърцето,
кой отне ми топлината
и крилете кой изтръгна?
Мрак и влага се преливат,
като в някаква палитра,
някой четката потапя
и в сърцето ми я пръска!
© Албена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
