23 июл. 2009 г., 12:31

Празна

980 0 3

"П р а з н а"

 

Нечии ръце горещи

ме притискат силно към земята!

Някакво лице зловещо

с поглед ме отнася в тъмнината!

 

Тук е тъмно и безлюдно,

няма хора, няма мъка!

Нямам сили да говоря,

нямам сили да заплача!

 

А ръцете ми къде са?

Кой отне ми и сърцето,

кой отне ми топлината

и крилете кой изтръгна?

 

Мрак и влага се преливат,

като в някаква палитра,

някой четката потапя

и в сърцето ми я пръска!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...