Празна обич
Пари обич по пръстите,
търси лице да докосне,
иска очи да погали,
до край сълзи да отнеме,
длан с друга да слее,
в някого от себе си да прелее
Пари, чак вече прогаря ми клетките,
пренасища моето цяло,
събира ме, после разпада ме.
Прелива, изтича на капки,
отекват по пода, нераздадени,
има още, просмуква се в кожата,
отравя ми вените, срива ме
Сърдита е...
не успявам да бъда надежден посредник
Гори обич в зениците,
расте, въздига се горда,
танцува с будния поглед,
посяга към чужди вселени,
накуп и желани и страстно презряни
Търси други зеници, различни -
тъжни, самотни, загадъчни...
подбира - намира от себе си в дълбините им,
тръпне тяхната болка да вземе,
нова обич в тях да запали
Химерно докосване... неспособна е,
гледа ги, гали ги... слепи са, неразбиращи,
стъклен затвор ги разделя.
Пулсира обич в сърцето,
разбива стените му яростно,
жадува да бъде издадена,
търси израз на своята сила,
но безмълвни отново са устните,
трепват плахо, преплитат се думите,
онемяват вечно за чувствата.
Крия страха си, и нея, и бягам,
в очи аз неискреност щом прочета,
ничия злоба не ще ме достигне,
не ще позвоволя да разсипе света ми,
съзидан с толкова много надежди.
Празна обич болезнено зее в душата ми,
плашеща, търсеща, неспокойна.
Прогори ми пръстите с трепети,
упостоши ми покоя в зениците,
изхаби ми сърцето от удари,
край няма, нито спасение.
Властно изисква да бъде раздадена.
© Христина All rights reserved.
