Dec 12, 2019, 5:44 PM

Празна съм

1.9K 0 3

Животът с мене май се шегува

и не зная защо ме наказва.

Празен той е и нищо не струва,

обичта само с обич се купува,

купува, ааа...

 

Откога любовта се таксува за грях,

откога, откога?

Без вина съм, а пак виновна аз бях,

докога, докога?

За доброто отнесох пореден шамар,

с какво заслужих този кошмар?

Със какво, със какво?

 

Празна съм! Убийствено празна

и ми липсват сърце и душа...

Май животът гори и наказва

най-добрите за своите дела.

 

Празна, убийствено празна съм!

 

Откога любовта се таксува за грях,

откога, откога?

Без вина съм, а пак виновна аз бях,

докога, докога?

 

Докога, докога, докога?

 

12 Декември 2019

 

ПП: Линк към песента https://soundcloud.com/nadia-412743293/empty

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виновни сме и за това, което сме направили, и за това, което не сме. така че да не ти пука!
  • Благодаря за коментара и светли празници Ви желая от сърце!
  • Наде, недей така. Животът ни е най-ценния подарък. И всяко нещо е изпълнено със смисъл,дори и загубата. Моге пък празнината до се запълни с нещо по-добро. Пожелавам ти да го намериш скоро!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...