Празни петолиния след полет...
Провокирано от : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=282265#comments
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет…
познавах я… по сламените устни
по дрехите без време окъсели
по гарваните спрели се в косите ù
от толкова въпроси онемели…
… когато се прощаваше с съня си
за малко ме рисуваше на прага
и влакове препускаха в нозете ми
подгонили следите ù на запад…
… понякога докосваше клавишите –
белееха в ръцете ù тревоги
потичаха по черното безлуния
обрекли се в пътеки босоноги…
… така и не разбрах защо си тръгна
навярно бе намерила утеха…
познавах я така добре по стъпките…
и всяка нощ ги чакам да отекнат…
... from two to one.. from pain to fun...
