Празна стая
в празна къща.
Стените празни,
празен е таванът.
Стъпвам върху празния паркет.
Наоколо се носи дъх на празно.
Не мисля нищо -
мислите са празни.
Не питам нищо -
и въпросите са празни.
Душата ми и тя -
усещане за празно.
* * *
Седя си самотно в самотната стая.
На самотната маса
самотната чаша
самотно стои.
Самотната ми душа
самотно ридае
и в мисли самотни
самотно струи.
© Желязко Костов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
