Празна стая
в празна къща.
Стените празни,
празен е таванът.
Стъпвам върху празния паркет.
Наоколо се носи дъх на празно.
Не мисля нищо -
мислите са празни.
Не питам нищо -
и въпросите са празни.
Душата ми и тя -
усещане за празно.
* * *
Седя си самотно в самотната стая.
На самотната маса
самотната чаша
самотно стои.
Самотната ми душа
самотно ридае
и в мисли самотни
самотно струи.
© Желязко Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
