Празна стая
в празна къща.
Стените празни,
празен е таванът.
Стъпвам върху празния паркет.
Наоколо се носи дъх на празно.
Не мисля нищо -
мислите са празни.
Не питам нищо -
и въпросите са празни.
Душата ми и тя -
усещане за празно.
* * *
Седя си самотно в самотната стая.
На самотната маса
самотната чаша
самотно стои.
Самотната ми душа
самотно ридае
и в мисли самотни
самотно струи.
© Желязко Костов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
