Празна стая
в празна къща.
Стените празни,
празен е таванът.
Стъпвам върху празния паркет.
Наоколо се носи дъх на празно.
Не мисля нищо -
мислите са празни.
Не питам нищо -
и въпросите са празни.
Душата ми и тя -
усещане за празно.
* * *
Седя си самотно в самотната стая.
На самотната маса
самотната чаша
самотно стои.
Самотната ми душа
самотно ридае
и в мисли самотни
самотно струи.
© Желязко Костов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
