Празниците на делничната любов
Беше делнична любовта. Прозаична.
Но животът е проза и делници -
с монотонност,безцветност, идиличност,
животът е от после - неделници.
Делнична беше. Не ухаеше
на пролетно многоцветие.
Не за красиви слова мечтаеше,
а за уют и дълголетие.
За трушии и плетки,
за тетрадки и дрехи на децата,
за изплатени данъци, сметки,
за ремонта и гумите на колата.
Делнична беше.Само нощем
празнична в леглото легнала,
се превръщаше във феномен.
Върху мъжкото рамо облегната.
.
Няма я вече делничната любов,
но историята й остана празнична.
Беше саждинка сред свят суров,
уникална и различна.
© Диана Кънева All rights reserved.
