Капеха салкъмите, очите ми във тях превити
се взираха да срещнат нежни спомени.
Листата са повехнали, а моето чакане
увяхнало се стичаше по листите.
Удавих в себе си въздишките.
Притиснах от несбъдване очите си.
По дяволите смислието. Нечовешко е
във липсите да търся грешките...
От прошките, с които си прощавах,
венец изплетох, за да ми простят.
Душата, като книга я разтварях,
а слепи са очите, за да ме четат. ...